Мухите са едни от най-разпространените насекоми в България, които често създават проблеми както в домовете, така и на открито. Освен, че са досадни, те могат да бъдат и опасни, защото пренасят болести. Ето защо е важно да можем да ги разпознаваме и контролираме. В тази статия ще разгледаме най-разпространените видове мухи у нас, техните ключови характеристики и ще дадем някои полезни съвети как да се отървете от тях.
Съдържание
Обща информация
Съществуват над 120 000 вида мухи, които са описани от науката. Действителният брой видове из целия свят най-вероятно е много по-голям. Видовете мухи са групирани в родове и семейства. В рамките на едно семейство или род, отделните видове могат да имат подобни навици и привички, като например смукане на кръв или размножаване в мръсотия.
В зависимост от видовете или само женските представители, или и двата пола се хранят с кръв. Устната част на хапещите мухи също се различава в зависимост от стратегиите на хранене. Комарите използват хоботите си, подобни на игли, за да смучат кръв, докато по-големите конски мухи използват специални израстъци за разрязване на кожата. Хапещите мухи често са най-активни през горещите и влажни часове на деня и снасят своите яйца в загниващи органични материали или в близост до водни басейни.
Видове мухи
Мухите (Musca) са едни от най-широко разпространените насекоми с най-голямо видово разнообразие на Земята. Известни са над 150 000 вида. Нук ще разгледаме най.често срещаните видове мухи в България, които създават проблеми на хората.
Домашна муха
Домашната муха е един от най-често срещаните видове мухи по целия свят. Възрастните представители на вида са с дължина между 5 и 8 мм. Женските са малко по-едри от мъжките и имат много по-голямо пространство между очите. Всяка женска муха може да снесе приблизително 9000 яйца през живота си, на няколко пъти, средно по 75 до 150 яйца. Яйцата са бели и са дълги около 1,2 мм. Възрастните мухи живеят между две седмици и месец в природата, а в по-добри лабораторни условия могат да живеят и по-дълго. Около 36 часа след последната трансформация, женските мухи могат да започнат да се възпроизвеждат. По-високите температури осигуряват по-благоприятни условия за размножаването на мухите. В места с по-студен климат, домашните мухи оцеляват само в близост до хората.
Хранят се с течни или полутечни субстанции, освен твърдите частици, които са били омекотени предварително от слюнката им. Поради непрестанното приемане на храна, те постоянно отлагат фекалии, което е един от факторите, превръщащ ги в опасен носител на патогени. Способни да пренасят над 100 вида патогени, като такива причиняващи коремен тиф, холера, салмонелоза, бактериална дизентерия, антракс, паразитни червеи, стомашно-чревни инфекции и др. Домашните мухи са активни само през деня, а през нощта отпочиват по ъглите на стаите и по тавани.
Зелени мухи
Зелените мухи имат лъщящ металически зелен цвят. Техните очи са огромни и имат червен нюанс. Срещат се често по фермите. Зрелите представители на вида се хранят с цветен прашец. Прехвърлянето на патогените се случва, когато тези мухи кацнат на храна или повърхности за приготвяне на храна, след като са били в контакт с мърша или изпражнения.
Женските мухи избират мъртви или ранени животни, както и изпражнения, в които да отложат яйцата си. Учените изявяват специален интерес към ларвите на този вид мухи, заради техния потенциал да лекуват некротични рани в санитарна, контролирана среда.
Плодови мушици
Плодовите мушици са типичен пример за малък вид мухи. Сигурно всеки от вас е виждал такива.
Те предпочитат плодове и други захарни, органични субстанции като локации за хранене и размножаване. Консумацията на заразени плодове и зеленчуци от този вид муха може да доведе до сериозни стомашно-чревни неразположения.
Черни мухи
Черните мухи се срещат във влажни, гористи местности през летните месеци и могат да бъдат намерени през цялата година в полутропичните региони. Черните мухи са най-активни по време на залез през месеците юни и юли и са изключително дразнещи. Черните мухи не са активни през нощта и не живеят в затворени помещения.
Ларвите на черните мухи се развиват добре в течаща вода, което ги прави доста често срещани край рекички и водопади. Възрастните индивиди търсят влажна среда и могат да хапят по откритите части на тялото като например лицето, ръцете и краката. Могат също така да се провират под колани и чорапи, въпреки че не могат да хапят през дрехите. Изследвания показват, че черните мухи биват привличани от тъмни цветове.
Зли мухи
Този вид мухи са изключително дребни, не по-големи от винарка, но за сметка на това оправдават името си.Движат се на рояци и могат да бъдат наистина досадни, но това не е всичко. Женските представители на много от видовете в семейство Simuliidae хапят както хора, така и животни през размножителния си период. Срещат се близо до течаща вода и водоизточници, защото те са им жизненоважни за размножаването, както и при другите видове мухи.
Ухапванията на злите мухи са болезнени, сърбящи и често предизвикват алергични реакции.
Поления
Вида Поления живее в домовете и е известен като таванна муха. Възрастните индивиди са с дължина между 8 и 10 мм. и коремчетата им са светло сиви. Гръдният кош на възрастните представители е покрит в къси златисти косъмчета и крилата се припокриват, когато са в покой. Видът Поления е малко по-голям от обикновената домашна муха, по-тъмен и се придвижва по-тромаво.
През късната есен и ранна зима те се припичат на слънце по къщите, тъй като търсят топли локации, където да прекарат зимата. Този вид мухи прекарват зимния си сън в уединени части на къщите като тавани и кухини в стените. Жизненият им цикъл започва с отлагане на яйцата от женската в почва през късното лято или ранна есен. Тези яйца се излюпват в рамките на няколко дена. Развитието от яйце до възрастен индивид продължава от 27 до 39 дена.
Еленови мухи
Еленовите мухи са вид хапещи мухи, които много приличат на външен вид на конските мухи, въпреки че са с малко по-малки размери. И при двата вида, само женските се хранят с кръв, докато мъжките се хранят с цветен прашец. Еленовите мухи са известни с това, че пренасят бактерията, която причинява туларемия – болест, на която основен резервоар са мишките и плъховете.
Този вид мухи се среща и по фермите, където те нападат добитъка и конете. Еленовите мухи отлагат яйцата си е стари листа, изгнили дънери или в течаща вода. Яйцата се излюпват в рамките на пет до седем дена, като от тях излизат ларвите, които се хранят с наличния органичен материал. Някои видове на ларвите на еленските мухи могат да се хранят с яйца на други насекоми и ларви. В зависимост от видовете, еленовите мухи могат да живеят от три до четири седмици.
Конски мухи
Конските мухи хапят изключително болезнено. Това се дължи на челюсттта им, която разкъсва плътта подобно на ножица. Докато мъжките представители на конските мухи се хранят с цветен прашец, женските се хранят с кръв, за да подпомагат процеса на развитие на яйцата си. Пикът на сезона на конската муха настъпва през топлите месеци и тези мухи са особено активни през лятото и ранната есен.
Предпочитат влажни райони, като се събират най-често край бреговете на езера и по плажовете, Конските мухи биват привлечени от тъмни обекти и използват сложно устроеното си зрение, за да набелязват плячката си. Конските мухи също така са привлечени от определени миризми, както и от въглеродния диоксид.
Методи за борба с мухите
Освен традиционните средства, използвани за изтребване на мухи като мухобойка, лепящи капани и др., можете да използвате услугите на сертифицирана фирма за унищожаване на вредители като Превента ДДДД ЕООД, особено при по-сериозни проблеми.
