Треската Ласа е вирусно заболяване, пренасяно от плъхове, което доскоро беше смятано за проблем само в определени части на Африка. През последните години обаче има регистрирани случаи и в Европа, и в други части на света като в Съединените щати дори почина човек с вируса.
Ето защо е добре да сме запознати с треската Ласа и и свързаните с нея здравни рискове. В тази статия ще разгледаме как се предава инфекцията, какви са симптомите ѝ, как се диагностицира и лекува и как да се предпазим от нея и останалите болести, предавани от гризачи. Информацията в този материал се базира на данни на надеждни и авторитетни източници като Световната Здравна Организация (СЗО).
Съдържание
Какво представлява треската Ласа и къде е разпространена?
Треската Ласа е остро вирусно заболяване, причинено от едноименния вирус Ласа (Lassa mammarenavirus), който принадлежи към семейството на аренавирусите. За пръв път е регистрирано в Нигерия през 1969 г. Болестта е ендемична за Западна Африка (Нигерия, Гана, Либерия, Гвинея, Мали, Сиера Леоне и др.), където ежегодно заразява стотици хиляди души. В последните години броят на регистрираните случаи в Африка се увеличава, като в Нигерия ежегодно се докладват нови огнища на болестта. Ето защо не е изненадващо, че има изолирани случаи на треска Ласа в и Европа – сред хора, завърнали се от Западна Африка.
Основното притеснение на специалистите е, че това увеличаването в броя на случаите на треска Ласа може да доведе до мутации на вируса, в резултат на които той да се предава по-лесно от човек на човек или да зарази друг вид гризачи в други региони.
Малко статистика за треската Ласа
Според данните, изнесени от СЗО, около 80% от хората, които се заразяват с вируса Lassa, не развиват никакви симптоми. Само 1 от 5 инфектирани развива тежки клинични симптоми като например проблеми с черния дроб, далака и бъбреците. Само в 1% от случаите хората, заразени с треска Ласа, стигат до фатален край.
Треска Ласа и Ебола: прилики и разлики
Както Ебола, така и треската Ласа са вирусни хеморагични трески, ендемични за Западна Африка. Имат и много сходни симптоми, като при тежки случаи и двете могат да доведат до гърчове и кръвоизливи, включително от очите и венците. Основната разлика между тях е в начина на предаване. Докато Ебола се разпространява предимно от човек на човек (чрез телесни течности като пот, слюнка, сперма и кръв), то треската Ласа се предава основно чрез контакт с урина или изпражнения на заразени гризачи.
Повече подробности за начините на заразяване с Ласа можете да прочетете в следващите редове.
Треската Ласа: приносители и начини на заразяване
Хората обикновено се заразяват с вируса Lassa чрез поглъщане на храна или вода, замърсени с урина или изпражнения на заразени гризачи. Най-често приносител е обикновеният африкански плъх (Mastomys natalensis), разпространен в Западна Африка. Не е изключено обаче и други гризачи да се заразяват и разпространяват вируса. Установено е, че приносители на треска Ласа могат да бъдат и чeрният плъх (Rattus rattus) и един вид домашна мишка (Mus baoulei).
Заразяването може да стане и при директен контакт със заразен гризач или предмет – например при отстраняване на плъх от капан без ръкавици. Друг начин на инфектиране с треска Ласа е при вдишване на прах, в който има следи от изпражнения или урина на заболели гризачи – например при метене на помещения, където има нашествия на болни плъхове или мишки.
В по-редки случаи, инфекцията се предава от човек на човек или лабораторно.
Симптоми на треската Ласа
Симптомите на треската Ласа се появяват в рамките на 48 часа до 3 седмици след заразяването. Те могат да включват:
• Висока температура
• Главоболие
• Обща слабост и неразположение
• Болки в гърлото
• Кашлица
• Мускулни болки
• Оток на лицето
• Гадене и повръщане
• Диария
• Болки в гърдите и корема
• Ниско кръвно налягане
• Кръвоизливи от носа, устата, очите, стомашно-чревния тракт и гениталиите (в тежки случаи)
• Шок, гърчове, дезориентация, кома (в много тежки случаи)
Първоначалните симптоми са подобни на тези, свързани с почти всяка вирусна инфекция или обикновена настинка. Но ако вие или ваш близък сте пътували до Африка преди да се разболеете, е най-добре да се изследвате.
Важно е да отбележим, че треската Ласа е много опасна за бременни жени, особено тези в трети триместър. В 80% от случаите заболяването завършва фатално за майката и/или за плода.
Трябва да се има предвид и че при един от всеки трима заразени хора се появяват някакви проблеми със слуха. И дори при 25% от възстановилите се от вируса се наблюдава пълна или частична загуба на слуха, като при половината от тях слухът се възстановява частично след няколко месеца.
Диагностициране и лечение на треската Ласа
Тъй като симптомите на треска Ласа са толкова разнообразни и неспецифични, поставянето на диагноза често е трудна задача, особено в началото на заболяването. В по-напредналите стадии пък симптомите са много сходни с тези на други инфекциозни заболявания като Ебола, малария, и коремен тиф например. Потвърждаването на диагнозата изисква специфични лабораторни тестове.
Що се касае до лечението на треска Ласа, лекарите обикновено изписват рибавирин – антивирусен медикамент, който се прилага при хепатит С, RSV инфекции, и вирусни хеморагични трески. Най-ефективен е в ранните стадии на заболяването.
Все още няма одобрена ваксина за треска Ласа, макар че няколко са в процес на разработване.
Превенция на треската Ласа
Както стана ясно, не е никак лесно да се диагностицира треска Ласа и за нея няма специфично лечение. Затова е разумно да се концентрираме върху превенцията.
На първо място, препоръчва се на пътуващите до рисковите райони в Африка да спазват превантивни мерки и добра хигиена, за да се избегне заразата.
Консумирайте само добре сготвена или консервирана храна и бутилирана вода. Ако трябва да се грижите за болен, използвайте предпазни средства като маска и ръкавици.
Въпреки че треска Ласа не е широко разпространена в Европа, има много други болести, които гризачите тук могат да пренасят – тиф, лептоспироза и салмонелоза са едни от най-разпространените сред тях. За да не излагате себе си и близките си на излишен риск, дръжте мишките и плъховете далеч от своя дом. Правете редовни инспекции за наличие на гризачи и следи от тях, и се уверете, че няма отвори, през които тези вредители могат да проникнат във вашето жилище. Много е важно и да съхранявате правилно храните и хранителните продукти в плътно запечатани контейнери.
Заключение
Макар рискът от заразяване с треска Ласа в България в момента да е нищожен, този вирус може а ни послужи като добър пример, онагледяващ защо борбата с плъховете и мишките не е просто въпрос на комфорт, а ключов фактор за осигуряване на нашата безопасност и здраве.
Освен това не бива да забравяме, че глобализацията и климатичните промени увеличават вероятността от разпространение на подобни инфекции. И че вирусите мутират, най-често не в посоката, в която би ни се искало.
Ако имате проблем с мишки или плъхове, свържете се с Preventa.bg или заявете обработка срещу гризачи онлайн. Нашите експерти ще ви помогнат да върнете спокойствието във вашия дом.
