Мислите си, че знаете всичко за паяците, или поне основните неща? Трябва да ви предупредим, че някои широкоразпространени схващания за тях са съвършено погрешни, а други – подвеждащо неточни.
Тук ще разгледаме всеки от тези митове за паяците поотделно и ще обясним защо не кореспондира с реалността. Ето какво трябва да знаете за тях.
Съдържание
1. Паяците са насекоми
Много от нас са склонни автоматично да причислят паяците към царството на насекомите, което обаче е абсолютно погрешно. Паяците принадлежат към различен клас Членестоноги, а именно Паякообразни. Към същия клас спадат и кърлежите.
Да, всички те са повече или по-малко противни дребни буболечки, но паякообразните съществено се различават от насекомите чисто физиологично. Те нямат антени, нито крила, но пък вместо 6, притежават 8 крака, и обикновено имат по-голям брой очи. Структурата на тялото им е различна от тази на инсектите (имат само два сегмента вместо три) и жизненият им цикъл не включва метаморфоза.
Освен това, разграничението между насекоми и паякообразни е важно и от гледна точка на борбата с вредителите. Методите за контрол на едните често не са ефективни срещу другите, и обратно.
2. Паяците са агресивни към хората
Паяците са до голяма степен демонизирани в популярната култура. В митологията, литературата те често са изобразявани като чудовищни създания, свързвани със сили на злото. Вземете например гигантският паяк Арагог от пордицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг, чудовищното паякообразно същество Корубана (Shelob) от “Властелинът на пръстените” на Толкин или ужасяващото същество от романа „То“ на Стивън Кинг. На този фон Човека-паяк от популарния филм и комикс изглежда направо безобиден, но да не забравяме, че суперсилите му идват от ухапване именно на паяк.
В резултат на това демонизиране, много хора развиват фобия към осемкраките същства, наречена арахнофобия. А дори да нямат такава фобия, повечето от нас изпитват страх и отвращение към паяците, които са в голяма степен неоправдани. Защото истината е, че тези същества по принцип не са агресивни към хората. Възприемат ни като потенциална заплаха, а не като плячка. Първата им реакция е да избягат или да се скрият от нас, а не да не ухапят.
Макар да са хищници, паяците не са кръвосмучещи като кърлежите, а и не са толкова глупави да смятат, че могат да изядат бозайник с нашите размери. Тяхното меню включва основно дребни насекоми като мухи, мравки, бръмбарчета и други подобни. Ето защо паяците хапят хора само в краен случай, ако се чувстват заплашени и не могат да избягат.
3. Отровата на всички паяци е опасна за човека
Това е друг мит, който се нуждае от развенчаване, защото е един от най-разпространените. Всъщност, отровата на по-малко от един процент от всички видове паяци представлява реален проблем за нас, хората. Тези, които плетат паяжините си в ъглите но домовете ни са абсолютно безобидни.
Черен отровен паяк (каракурт)
Да, всички паяци произвеждат отрова, която се освобождава при ухапване. Но първо, не всички са способни да ухапят човек – по-дребните екземпляри не могат изобщо да пробият нашата кожа – и второ, те произвеждат отрова достатъчно силна, за да парализира дребно насекомо, а не едър бозайник, какъвто е човекът. Ето защо в повечето случаи отровата на паяците не може да ни навреди. Симптомите са подобни на тези при ухапване от комар или пчела например.
Вместо да се страхуваме от всички паяци, е по-разумно да се научим да разпознаваме малкото потенциално опасни видове в нашия регион и да знаем как да реагираме в редките случаи на ухапване. Най-силно отровният вид, който се среща в България, е каракуртът, още познат като черен отровен паяк. Той е сравнително дребен (достига до сантиметър, сантиметър и половина), черен на цвят, с ярки червени петна. Обитава открити, сухи места и и плете паяжините си по земята. Ако ви ухапе такъв, трябва веднага да потърсите медицинска помощ.
Други потенциално опасни видове паяци, които се срещат по нашите ширини , са паякът–кръстоносец и тигровия паяк. Първият е кафяв паяк с характерна бяла окраска на гърба във формата на кръста, а вторият – на бели и жълтеникавокафяви ивици подобна на тигър, откъдето идва името му. Отровата им не е така силна, както тази на черния отровен паяк, но все пак, може да доведе до усложнения.
Тук също трябва да споменем, че ухапванията от паяци, дори и да не са силно отровни, са рискови за хората, които са алергични към тях.
4. Всички паяци плетат паяжини
В основата си това твърдение не е невярно, но е неточно и пренебрегва разнообразието от ловни техники, които различните видове паяци са развили.
Безспорно повечето от тях плетат паяжини – сложни структури, прецизно изтъкани с подобна на коприна субстанция, която паяците сами създават. Те им служат за убежища и ловни мрежи едновременно.
Много видове паяци обаче използват други техники за залавяне на плячката си. Вълчите паяци (Lycosidae) и скачащите паяци (Salticidae) например ловуват доста успешно като преследват жертвите си, и нямат нужда от мрежи. Водните паяци (Dolomedes) хващат своите жертви, придвижвайки се по повърхността на водата – обикновено дребни насекоми. Други пък могат да променят цвета си и използват камуфлажа като ловна стратегия.
Така че, паяжините са емблематични за паяците, но далеч не всички видове създават такива – просто защото не са им нужни.
5. Можем да глътнем паяк докато спим
Звучи малко нелепо, но някои го вярват – че всеки човек неволно поглъща в съня си по еди-колко-си паяка годишно. Разбира се, в това няма нищо вярно – просто градска легенда, при това не особено забавна.
Както вече споменахме, паяците избягват хората. Дори да се случи да ни полази някой докато спим и устата да ни е отворена, той в никакъв случай не би влязъл там. Човешката уста е топла, влажна и в постоянно движение, поради което не само не е никак атрактивна за паяка, но представлява и опасна среда за него.
Домашните паяци предпочитат да плетат своите мрежи в ъглите, където има плячка за тях – мухи, комари и други дребни насекоми. Най-често популациите им стават по-многобройни в помещения, където няма много човешка активност – тавани, мазета, дърварници или домове, в които не се живее целогодишно. В някои случаи се налага да се вземат мерки, за да се ограничат популациите от паяци.
